Технология на кошера с ОТМЕСТЕНИ рамки - това е алтернативна технология за промишлено пчеларство за всички, от новаци и любители ... до професионалисти

Сайт на Александър Ерко

                   

Визуален контрол на пчелните звуци

(продължение на статията  «Гласът на медоносните пчели»)

  За това, че пчелите могат да издават звуци е отдавна известно и аз говорих вече по този въпрос в първата част на статията. Както вече писах, на мен ми се отдаде не само да запиша техните звуци на магнетофон, но и да видя точно тази пчела която издаваше своя "вик". Външно тя изглеждаше сякаш трепери (по-точно е да се каже, че вибрираше) и нейния "глас" точно съвпадаше с нейните вибраций по време. Трябва да кажа, че в конкретния случай тези зафиксирани от мен "викове" на пчелите нямат никакво отношение към мобилизационните танци на пчелите-разузнавачки. К. Фриш подробно е описал "хореографията на мобилизационния танц" на пчелите и той е определил "пеенето" на танцуващите пчели (по време на изпълнеяването на танца) като един от основните съставящи елементи на такъв танц. Но за съжаление аз не успях да намеря никъде информация за физическите параметри на тези звуци. Попадаше ми само обща информация  като например следната:"Пчелите издават и възприемат различни звуци, имащи биологично значение. Така пчелното семейство издава характерни звуци, изменящи се във връзка с пашата; цпецифични звуци вузникват в семейство, подготвящо се за роене. Пчелата, готова да ужили издава своеобразни звуци, довеждащи до раздразнение останалите пчели. Отдавна са известни звуците наречени "пеене на майките". Най-често песента на майката може да се чуе в дните предхождащи излитането на втория рой (излязлата от маточника млада майка издава тънък протяжен звук, на който отговарят другите майки, намиращи се още в маточниците; техните звуци, поглущани от стените на маточниците са по-глухи и с по-нисък тон). Пчелите издават звуци и по време на мобилизационните танци. Ако танца на пчелата не се съпровожда от звук, то той не оказва мобилизиращо действие на околните летящи пчели  (http://www.tmn.fio.ru/works/66x/311/organy.htm). Има и друга информация: за това как и с какво пчелата издава звуците си може да се прочете в сайта http://beedata.com/data2/listen/listenbees.htm . Так също е описан принципа на действие на прибора на Е. Вудс "Апидиктор". Неговото действие се основава на това, че той анализира сигналите на семейството (трелите) в честотния диапазон 225 - 285 Hz, а също така прослушва високочестотните звуци над 3000 Hz (с продължителност 0,5 s), които възникват след леко почукване по кошера. От всичко това могат да се направи категоричния извод, че пчелните звуци играят голяма роля в живота на пчелното семейство и пчелите ги използват широко в своя живот. Дошло е време, когато пчеларят просто е длъжен да умее да се оправя в тези звуци и да си използва за своя и за пчелите полза.

  След като пропуснах записаната фонограма с пчелни звуци през програмата на спектрографа, аз разбрах, защо ние не чуваме тези звуци. Работата е в това, че амплитудата на тези звуци е 2 до 5 пъти по-ниска от амплитудата на шумовия фон и поради това могат да се чуят само на близки до "пеещата" пчела разстояния. Тоест, тези звуци са достъпни само за най-близките пчели, а човека не ги чува поради факта, че не може навреме да доближи микрофона към "пеещата" пчела (но ако нямаме възможност да ги чуем, то би трябвало да ги видим на монитора). Има и друг начин да се чуе и тяхното "пеене" - да се използват при записа подходящи филтри. Трябва да се отбележи и една специфика на разпространението на звуковите сигнали в кошера: ако силното "пеене" на майката се чива едновременно от всички пчели в семейството, то тухият глас на пчелите се чува само оте тези, които се намират в непосредствена близост с пеещата пчела. А следователно те на свой ред са длъжи (след хаотично преместване по питите) да предадат този сигнал със звукова информация на другите пчели. Може да се предположи, че с помощта на именно такава "щафета" протича бързото оповестяване на всички пчели за ситуацията в семейството.

  Човешкия слухов орган е така устроен, че той не само възприема всички звукови сигнали в диапазона от 20 Hz до 20000 Hz, но ги и идентифицира в достатъчна степен. Това свидетелства за високата степен на съвършенство на човешкия слухов орган. В името на справедливостта, трябва да отбележим, че реално (за информационнен обмен) е напълно достатъчен много по-малък честотен диапазон (400-4000 Hz). И въпреки това, човек не е способен да идентифицира пчелните звуци на слух. За нагледност, той се нуждае от визуален образ на този звук. Именно за това съществуват и многобройни програмни и апаратни средства.

  Програми, подобни на тази, която използвам аз, позволяват да се определят визуално общите параметрични характеристики на звуковия сигнал (амплитуда, честота). Работния прозорец на тази програма има следния вид: 

РИС.1

Където в горната част се намира осцилограмата на сигнала, по-долу честотно-амплитудните му характеристики, а най-долу е неговата спектрограма. Спектрограмата от гласа на единична пчела може да бъде във вида на обозначените с овали сигнали, това е и нейното "пеене".

РИС.2

 За сравнение, ще приведа една от спектрограмите от звука на млада майка, която "пее", като че ли нарежда нотната стълбица в урок по музика:"до, ре, ми, фа, сол, ли, си, до" и обратно. Само, че тя прави това в обратен порядък: от високите ноти към ниските, а след това отново се връща към високите. При това низходящата гама по брой на "нотите" е примерно два пъти по-кратка от възходящата. Още сега може да се каже, че такава картина на песента на майката не е еднотипна или шаблонна, съществуват различни по форма спектрограми на гласа на майките.

 РИС.3

Не на всеки е дадено да може да възприеме на слух такава "мелодия". А да я забележи и различи на монитора може всеки, дажи и да няма музикален слух. И все пак да се идентифицира напълно подобен сигнал с помощта на подобни пробрами не бива, необходими са програми от съвършено друг тип. Такива, които биха могли да отчетливо да различават нюанси в структурата на изследвания звук, например от следния вид:

 РИС.4

На горната графика е изобразен еталонен сигнал за английската дума "Save". Отчетливо са различими звуците на отделните букви влизащи в тази дума и които трудно могат да се сбъркат една с друга. На долната графика е изобразен сигнала, за сравнение, на същата тази дума, но произнесен от ученика. Визуално този звук много прилича на еталона. Ако се използва програма от подобен тип, която обаче е оптимизирана относно параметрите на гласа на пчелите, то става реално да се състави неголям речник от пчелни "думи".

 Подобни речници вече съществуват за китове, делфини, птици, кучета и котки. Японската фирма "Такара" преди две години пусна на пазара електронен преводач от езика на кучетата и котките. С негова помощ могат да бъдат разпознати около 200 звукови "думи" на нащите по-младши братя и по този начин навреме да информират стопанина си, какво иска неговият приятел. По летищата преди време се опитваха (и не безуспешно) да използват сигнал "опасност" с цел прогонване на ята диви птици от пистата за излитане, като възпроизвеждаха магнетофонен запис чтрез мощни високоговорители. Тези сигнали също бяха взети от речниковия запас на тези птици. Всичко подсказва, че пчелите също трябва да имат свой "речник".  

  Сигурен съм, че програма от такъв клас е вече създадена и остава само да бъде намерана и грамотно усвоена. Ако успеем да определим и запишем речник (или да създадем фотоалбум) дори само от 5-10 думи, то това би било истински пробив който не само ще облекчи труда на пчеларя, но и ще му даде по-голяма увереност по време на дизгностицирането на състоянието на пчелните семейства. Трудно е да се оцени значението на предсказуемостта в развитието на пчелите, особено ако подобна програма се използва заедно с новата технология.

© 2005г. А.Г.ЕРКО

P.S. Видимо се забелязват всички предимства (спрямо РИС. 2) при използването на по-удобна и развита програма на тази снимка, където ясно се виждат формата на сигнала и някои негови параметри. Фактически цялата "мелодия" траеща около 0,5 s се възприема на слух като кратък писък.

По принцип, използването на тази програма е напълно достатъчно, за да бъдат определени всички параметри на звука, и вече съществуват данни (Е.Еськов), чрез които да се правят изводи за състоянието на пчелното семейство в даден момент от времето. А ако при това имаме възможност да сравним получените изображения с някакви "шаблони", то това би било забележително.Трябва съвсем малко, за да бъде създадена с усилията на ентусиасти картотека (или фотоалбум) от тези изображения на типични състояния на пчелното семейство. И тогава наистина може да се забрави за регулярните прегледи на пчелите. Компютърната диагностика ще стане основния инструмент за пчеларя.

 

Назад

  Rambler's Top100