Продължително въздействие на топлината върху живия организъм
(и моите коментари по статията "За жизнеността на яйцата на акара Varroa Jacobsoni")
След
прочитането на моята статия “Биологическа
защита на пчелите от вароатоза” не всички
разбират защо малко отклонение (1-2,5°С)
на температурата от оптималната за
развитието на акара (34°С),
води до рязко намаляване на популацията му
в кошера. Поради това аз отново се връщам
към тази тема, но ще засегна много подробно
само един аспект, а именно, възможно ли е по
принцип такива незначителни изменения да
влияят на жизнеспособността на живите
същества, в това число и на акара. В днешно
време биологията на акара Varroa
Jacobsoni
е изучена достатъчно добре и във всеки
специализиран справочник за нея може да се
узнае следното: “Женската на акара живее в
пчелното гнездо 2-3 месеца през лятото,
мъжките скоро след чифтосването загиват.
Развитието на женските особи на акара от
яйце до зрялата форма продължава 8-9 дни, а на
мъжките – 7 дни. Чифтосването им протича до
2-3 дни след излизането на пчелите от
килийките. Новото поколение самки е готово
за яйцеснасяне за 5-7 дни. Самките на акара и
техните нимфи паразитират по личинките и
какавидите на работничките и търтеите,
хранейки се от тяхната хемолимфа. От
заразяването до загиването на семейството
минават 3 години”. Данните по това кога и
как става снасянето на яйцата в килийките с
пилото не съвпадат. В някои источници се
казва, че снасянето на яйцата от женската на
акара става непосредствено преди
запечатването на откритото пило,
по други данни (http://web.inter.nl.net/hcc/beenet/varroa.htm),
снасянето на първото яйце става 60 часа след
запечатването на килийките и женската (цялото
време на съзряване на разплода е 12-14 дни) се
намира на каквидата
на пчелата или търтея, заедно със своето
поколение.
От получените резултати (опитите на Акимова и Пилецкая, 1983) може да се направят няколко абсолютно еднозначни и безспорни извода, а именно:
1. температура 34°С и относителна влажност на въздуха 60-80%, са оптималните условия за развитието на акара вароа.
2. крайните температурни граници, при които размножаването е невъзможно (смъртността на яйцата, които не преминават в стадия на протонимфи достига до 95%), са 30°С и 38°С.
3. температура 40°С е смъртоносна за женските на акара (за съжаление не е посочено времето за което настъпва смъртта, но предположително може да се направи извода, че то без съмнение е било по-късо от времето за превръщане на яйцата в протонимфи).
4. температурата като фактор за въздействие върху живия организъм, може да бъде както съзидателна (за акара това са 34°С), така и разрушаваща живота (например при температурата на прегряване).
5 времето за прегряване на всеки жив организъм има съществено значение заедно със стойността на топлиния потенциал (температурата)
Изводът за това, че “температурните и
влажностни оптимуми за развитието на акара
вароа и пчелното пило в голяма степен
съвпадат, което още веднаж покава високата
степен на адаптация на паразита към хазяина”
е повече от спорен, тъй като в качеството на
критерий за сравнение се взема “оптималния”
температурен режим за пчелното пило равен
на 34°С,а
той днес, според мен, не е съвсем точен.
Съзидателната
топлина – това е тази топлината, при която
всеки жив организъм се загрява само до тази
температура, за която е разчетен този
организъм според своята природа без
някаква вреда за вида като цяло (организма
се развива успешно и дава потомство).
Достатъчно е да се създаде необходимата
температура на яйцето на кой да е организъм
(от насекомите до птиците и рептилийте) и
яйцето започва да се развива точно по
програмата си. И най-малките отклонения в
температурата могат да повлияят на пола на
индивида (например при крокодилите), а по-съществени
отклонения водят и до неговата гибел.
За жалост, целта на тези опити е била само откриване на взаимовръзката между температурния и влажностния фактори върху жизнеспособността на яйцата на вароа, за определен промеждутък от време, ограничена от настъпването на определена фаза в развитието на яйцата, а именно, до превръщането им в протонимфи. И въпреки, че в резултат на тези опити не са получени никакви данни за това, какво е станало с тези протонимфи , които успешно са преодолели температура от 35°С и как е преминало развитието им по-нататък, ако въздействието на това прегряване би продължило в продължение на 12-14 денонощия, то и наличните данни позволяват да се направи напълно определено и обосновано предположение. На жизненността на яйцата на акара влияят не само отклоненията в конкретните стойности на температурата и влажността от оптималните, но и времето, през което действат тези неблагоприятни за акара фактори. А именно, колкото е по-висока температурата, толкова по малко може да бъде времето за въздействие, и обратно, ако отклонението от оптималната температура е незначително, то времето трябва да бъде по-продължително. Така например, температура 46-48°С при експозиция 12 –15 минути убива гарантирано паразите в термокамерата. 40°С също действа на женската на паразита смъртоносно, но времето на въздействие е значително по-голямо от 12 – 15 минути и може да бъде от еденици до десетки часове. А температура от 32°С или 36°С някои яйца на паразита могат да издържат още по-дълго, но по-малко от времето за превръщане на яйцето в протонимфа. Но ако това време се увеличи до 12-14 денонощия, то смъртността на акара ще бъде или значителна, или потомството няма да е способно да продължи рода. Такъв извод може да се направи и по аналогия от въздействието на повишена температура на всички живи същества, в това число и на човека. Вие навярно сте чували за финските сауни, и за това, че разгорещените фински момчета си устройват особени състезания – кой по-дълго ще издържи високата температура в сауната (над 100°С) Не твърдя със сигурност, но има такива спортисти, които издържан при такава температура 10-15 минути, но във всички случаи не повече от час, това вече е сигурно. За него (спортиста) това е екстремен и краткотраен топлинен удар, който той може да издържи с чест. Но ако този здравеняк бъде поставен в сауна с температура само 50°С но за 10 часа, то той ще излезе от там инвалид за цял живот или въобще няма да излезе жив. А ако му се създаде постоянна (ден и нощ) още по-ниска температура - едва 38°С (при висока влажност) като времето на въздействие се увеличи до 10-15 денонощия, то резултата ще бъде същия (въпреки, че резликата между нормалната температура на човешкото тяло и околната среда е само един градус). Разбира се, такива опити никой и никога не е правил с хора и срока от 10-15 денонощия е взет условно и приблизително, но това в никаква степен не намалява значението на продължителността на въздействието за прегряването. И това не е плод на моите фантазии или мои предположения – можете да попитате всеки лекар. Впрочем, колко хора загинаха през миналото лято от продължителните горещини от 38-40°С в Европа, в Индия (при това температурата не беше постоянна в течение на денонощието, през нощта тя за кратко намаляваше). Има и друг пример от тази област. В промишленността има такива условия на труд (металургия), на които е присвоено названието “гореща мрежа”. Човек, който е отработил 10 години, по 8 часа на смяна, получава правото да се пенсионира преди полагаемият му се срок. И това не е необосновано. Дори такова, относително краткотрайно (до 8 часово), но в течение на дълго време прегряване въздейства отрицателно на организма на човека. Няма никакви данни, че механизма на въздействие на повишената температура е приложим само и единствено при човека и не се отнася за другите живи същества. При всичките различия в организмите на топлокръвните животни и насекомите, действието на излишната топлинна енергия върху организма има сходен характер. Всеки вид има своите оптимални условия и природния механизъм на въздействие върху всеки жив организъм е неотменим. От приведените примери може да се направи еднозначния и безспорен извод, че времето на въздействие на повишената температура върху живия организъм е от първостепенно значение зааедно с абсолютните стойности на температурата (тези два фактора са взаимосвързани) и това важи за всеки вид живо същество. Нещо повече, приведените примери навеждат на мисълта, че за живия организъм е важна не толкова абсолютната стойност на температурата, а онова сумарно количество топлинна енергия, получена от този организъм за определен период от време. Съществува някакъв критичен праг (сумарното количество топлинна енергия, получена отвън), престъпването на който не е позволено никому. И за всеки вид този праг има своята стойност. Няма значение каква е тази топлина, високотемпературана (46-48°С за кратко време) или низкотемпературна (35-36,5°С, но за дълго). Излишната топлинната енергия в опасна за организъм от всеки вид. Образно казано, подобна е ситуацията при въздействие върху живия организъм на радиоактивното излъчване, превишаващо пределно допустимите дози. И въпреки, че това са различни неща (топлина и радиация), то механизма на проявяване на излишната енергие е приблизително еднакъв.
Това предположение беше проверено от
мен на кошери с разместени рамки. Акари
практически отсъстват дори и на търтиевото
пило за дълги периоди от време. Вече 10
години аз не използвам никакви химически
препарати и никакви техники за борба с
акара вароа. Продължителното (12-14 дни) и
относително постоянното (в течение на
денонощието) въздействие върху акара с
повишена температура – това е
единственото и реално средство способно да
преодолее защитата на акара, докато той се
намира под капачето в запечатаната килийка.
Нито един съществуващ химически препарат
не е способен да преодолее тази естествена
природна защита. Обстоятелството, че акара
не може самостоятелно и преждевременно да
напусне неблагоприятното за него място е
гаранция за това, че акара и неговото
потомство в течение на 12-14 денонощия ще бъде
подложен на принудително температурно
въздействие, което малко се различава от
оптималното, но пък времето на експозиция е
гарантирана от самата природа и той ще
получи цялата своя смъртоносна доза
топлинна енергия. Този защитен механизъм
пчелите са отработвали в природата
продължение на милиони години еволюция и не
са имали проблеми. Напълно възможно е и
друго обяснение (или е възможно действието
на няколко фактора едновременно) за това, че
в кошерите с разместени рамки няма акари.
Възможно е самките на акара да не отиват да
снасят яйцата си в зоната на откритото пило
поради отклонението на температурата там
от оптималната за акарите. Според
изследванията на Е. Есков е достоверно
известно, че температурата в зоната на
търтиевото пило е малко по-ниска, отколкото
при работническото пило и не е изключено
именно този фактор да се явява доминиращ
при избора на женската на акара вароа на
място за снасяне на яйцата. Женската на
акара избира зона с по-ниска температура за
своето бъдещо потомство. И това също не
противоречи на закона на природата (женската
на акара също има инстинкт за
самосъхранение и тя добре знае какво и е
нужно). Доводите за това, че пчелата се е
срещнала с акара вароа в наше време са
неубедителни. Индия не е островна държава и
за милионите години акара, ако имаше реални
основания за това, би обиколил многократно
Земята и без съдействието на човека и такъв
вид пчели (като Apis mellifera mellibera L)
просто нямаше да съществуват на нашия
континент. Акара е високо развит паразит, а
не едноклетъчна бактерия и за неговата
еволюция трябва толкова врвме, колкото и за
неговия хазяин (пчелата). А тъй като това не
се е случило, то следва, че у пчелите през
цялото това време е съществувала някаква
защита от този паразит ( и защитата е в това,
че пчелата и акара нямат еднакви условия за
развитие, това е своебразна естествена “топлинна
бариера”). Да се правят изводи за това, че за
пчелите и за акара вароа самата природа по
начало е заложила еднакви условия за
съществуване не бива. А да се твърди, че те
винаги са се намирали на едно и също
екологично стъпало, в една ниша, това е
погрешна заблуда. Повсеместното появяване
на акара може да се обясни само с един
фактор, а именно, с изменението на
микроклимата в кошера, т.е. с появата на
разборните кошери и технология на
отглеждане на пчелите, която не отчита
всички аспекти на пчелната биология и
природните закони. Именно това епохално
събитие в пчеларството, масовия преход от
примитивните жилища към рамковия кошер се
случи през изминалите 50-100 години и именно
то (промяната на вътрешната структура на
жилището) повлия за изменението на
микриклимата в кошера. И на акара не му се
наложи дълго да чака. А както е казал
Хипократ: “Отстрани причината – болестта
сама ще си отиде”.
© 2004г. А.Г.Ерко