Тази статия е налична в Интернет, а в списание "Пчеловодство" №3,2003г беше публикувана с големи съкращения
Идеалният
кошер
С всяка година се увеличава интереса на пчеларите към живота на пчелите при естествени условия. Рядко се среща брой на списание "Пчеловодство" без публикация на тема отглеждане на пчели в бортове* или колоди**. При това без оглед на критичните статии по въпроса, публикувани в списанието. От изобретяването на първия разборен кошер изминаха 188 години, а интереса на пчеларите към естествения начин на живот на пчелите не намалява. В какво се състои работата? Някои пчелари смятат, че сме изпуснали пред вид нещо и поради това при пчелите са се появили множество проблеми, с които те не могат да се справят, дори и с помощта на пчеларя. Други смятат връщането към миналото и остарелите пчеларски методи за невъзможно и предлагат да се прекратят всякакви спорове на тази тема. Очевидно за тях еволюция от няколко милиона години като че ли не е никакъв аргумент. Но наистина ли е толкова безполезен опита от отглеждане на пчели в бортове и колоди? Можем ли да твърдим, че знаем всичко за биологията на пчелите? Възможно ли е изобщо да се конструира такова идеално жилище за пчели, което би отговаряло на всички изисквания на самите пчели? Съществува мнение, че на пчелите им е безразлично какво е жилището им, стига да се прилага правилно съответната технология за отглеждането им. При това пчеларят е нещо като член на това семейство. Върху него лежи отговорността по изпълнението на множество функции и на първо място - да привежда обема на кошера в съответствие със силата на семейството. В действителност пчелите могат да минат и без тази помощ, но човекът е решил, че той е цар на природата и най-добре знае как трябва да живеят пчелите. Така например той е решил, че роенето - това е инстинкт за естествено размножаване на пчелите в природата или ето как го е казал в статията си "Хралупа, кошер, вентилация" В.Г.Жаров: в природата "е в интересите на пчелното семейство да се рои". Излиза, че пчелите имат една цел - да се роят и размножават. И ако се придържаме към тази логика, то излиза, че е просто невъзможно да се победи вродения инстинкт, а да се подтиска е безполезно и безсмислено, та ние имаме работа с вродения инстинк за размножаване! Но днешните пчеларски технологии и кошери позволяват частично да се управлява процеса на роене. И аки това не ни се оттдава напълно, то това само означава, че ние не знаем всичко за биологията на пчелите и в частност за роенето. На всичко отгоре, инстинкта за размножаване при пчелите не се проявява така, както е при всички живи същества. При пчелите съществува обратна зависимост от условията на съществуване: колкото по-лоши са условията, толкова по-силно е желанието на пчелите да се роят. Това противоречи на здравия смисъл и природния закон. Но ако приемем, че при пчелите, както в прочем и при всеки друг вид, целта е просто да оцелеят като вид и те правят всичко възможно да оцелеят, то излиза, че роенето не е цел, а средство за оцеляване, казано по-точно - проява на инстинкта за самосъхранение чрез разделяне на пчелното семейство на няколко самостоятелни семейства. Появата на първите признаци за роене са симптоми за това, че семейството се намира при неблагоприятни условия и ако тези условия не се подобрят, то семейството ще се дели. Такъв подход не само не противоречи на реалността, но и открива нови възможности заа пчеларите. Задачата на пчеларя е да създава най-добри условия за пчелите. Възникват много въпроси. Ще се роят ли пчелите, ако се намират в благополучни за развитието им условия? Или: могат ли въобще да съществуват такива теоретически идеални за пчелите условия, при които пчелите няма да се роят? Ако приемем, че всички инстинкти са предназначени да запазят пчелата като вид, в това число и роенето, то се получава, че такива условия могат да съществуват. За това говори и факта, че понякога роенето може да се предотврати. При естествени условия идеални условия могат са възникнат изключително рядко, при това за кратко време. Благодарение на това, че пчелите притежават такъв вроден инстинкт като роенето, като вид са доживели до наши дни. Да създава идеални условия при отглеждането на пчели е пряко задължение на пчеларя и затова, защото само при такива условия ще се разкрият напълно всички генетически дадености на даденото пчелно семейство. Но как могат да се създават тези идеални условия, отричайки и отхвърляйки историческия опит на миналите години и не познавайки биологията на пчелите при естествени условия? Говорейки за идеалните за пчелите условия, трябва да разбираме не само природните условия, при които те живеят, но и условията на тяхното отглеждане и на първо място какво е тяхното жилище, тъй като то в голяма степен определя микроклимата. Пчелното жилище се е развивало от простото към сложното. Простите и примитивни бортове и колоди били изтласкани от разборните кошери с рамки. И това е станало не случайно, а закономерно. Разборните, рамкови кошери нямат недостатъците, които са присъщи на примитивните жилища, но те не притежават и преимуществата на колод а именно простата технология за отглеждане на пчелите - практически пчеларят не се намесва в живота на пчелното семейство. Смяната на типа на жилището е повлияло на пчеларската технология, а тя на свой ред е изменила микроклимата в кошера. Тези променени условия са станали за пчелите нови условия за существуване, към които пчелите се стараят да се приспособят. И може би, след наколко стотин хилади години, пчелите все пак ще се приспособят. Но за сега пчелите ще се роят и ще боледуват. Ние знаем твърде много за микроклимата в кошерите, но това е недостатъчно. За нас е особено важно да знаем всичко за микроклимата при естествени условия. Изниква въпроса: колко силно се различават условията на микроклимата при естествени условия и жизнените условия на пчелите в съвременните кошери? Достоверните данни са много малко, да не кажем и нещо повече. Единствения резерват в страната, където пчелите живеят при естествени условия в бортове е Шулган-Таш. Но не бива да отнасяме борта и колодата към идеалните жилища, въпреки, че микроклимата в тях трябва да бъде еднакъв. И факта, че пчелите се роят и в тях, само потвърждава казаното по-горе.
Усъвършенсването на кошерите е продължителен процес, който ще преминава по метода на пробите и грешките. Но това, че съвременното пчеларство трябва да бъде рамково е безспорно. Идеалният кошер трябва да обединява в себе си предимствата на борти и рамковите кошери. Вътрешното устройство на колодата и борта се различава конструктивно от многокорпусния рамков кошер преди всичко по това, че във вътрешността на примитивните жилища няма прекъсване на питите, делящо обема на кошера на етажи. Майката може да се придвижва свободно в пакета от пити започвайки от мястото им на закрепване до най-долната им част. В многокорпусните кошери такъв процес, като правило, не протича. И за да не се рои семейството, пчеларят е длъжен постоянно и навреме да предоставя на майката свободни корпуси. Да се конструира многокорпусен кошер така, че питите в него да бъдат непрекъснати от най-горния корпус до най-долния и при това без отказ от преимуществата на рамковия кошер е изключително сложно. Майката лесно преминава от една пита на съседната. Ако рамките се разположат така, че да са разместени една спрямо друга във височина, то майката ще възприема тези отделни рамки като една непрекъсната пита. В кошера с разместени рамки майката няма препядствие при придвижването си надолу. Технологията за отглеждане на пчели при кошера с разместени рамки е практически същата, както и в примитивните жилища, но възможностите за въздействие върху пчелното семейство са значително по-големи. Пчелите в такива кошери реализират своя природен потенциал напълно и рационално. Те сами, без помощта на човека формират структурата на гнездото и го правят много компактно. На пчеларя му остава само да наблюдава развитието на пчелите и само в случай на някакви отклонения може да отвори гнездото напълно или частично и да предприеме необходимите мерки. Но как да се определи отклонението в развитието на семейството, без да се прониква във вътрешността на кошера? Това е отделна тема. Такъв кошер е особено полезен за пчелни породи с повишена агресивност, например средноруската. Трябва да отбележим, че микроклимата в кошерите с разместени рамки влияе отрицателно на развитието на вароатозата.По този въпрос имаше статия в брой 6 на списание "Пчеловодство" от 2001 година. Кърежът (Varroa Jcobsoni) няма тези условия за развитие, които има в кошерите с нормално разположени рамки.Кърлежи практически не се откриват даже и върху търтиевото пило. Можем ли да отнесем кошера с рзместени рамки към разреда на идеалните кошери? Времето ще покаже. Но едно може да се каже - не бива да се отхвърля и да не се взема под внимание целия опит от естественото развитие на пчелите, натрупан от тях в продължение на много милиони години. И да се твърди, че " като в хралупа, пчелите живеят само в хралупа" считам за доста преждевременно. Ако пчелите живеят в кошера както в хралупа, то това не е регрес, а връщане към естествените, здравословни условия, проверени от времето и от това ние можем само да спечелим. Всички живи същества, в това число и хора, пчели, трябва да живеят в хармония с природата. Друго не ни е дадено. И колкото по-рано разберем това, толкова по-добре ще бъде за всички ни.
©2002г А.Г. Ерко
* Борть - вид руски примитивен кошер - изкуствена хралупа в живо дърво.
** Колода - най-близък еквивалент от българските примитивни кошери е стубела, но руския вариант е с по-дебели стени.